Противопехотната мина ПФМ-1 "Green parrot" - изследване на автора
Съветската противопехотна мина ПФМ-1 се смята за “класика” в раздела на фугасните противопехотни инженерни боеприпаси, предназначени за дистанционно миниране. Боеприпасът е създавен като копие на американската мина B LU-43, известна като “драконов зъб” /Dragon`s tooth/ , и е разработен в изследователския център в гр. Балашиха. Предполага се, че ПФМ-1 е приета на въоръжение в Съветската армия в средата на 60-те години, като първите данни за употребата й в бойни условия са от 1973 г. по време на арабско-израелският конфликт от страна на Сирия.![]() Какво представлява конструктивно ПФМ-1? Тялото на мината е изработено от корозионноустойчив високоплътен полиетилен и има формата на пеперуда. По-дебелото от крилцата, което е кухо, е резервоара за 58 мл/40 г четирикомпонентен течен експлозив, обозначен като ВС-6Д. В центъра на тялото е взривателят ВГМ-572, чрез който се възпламенява заряда на мината. По-тънкото крилце е плътно и служи за стабилизиране на мината в полет при падането й към земята. Мините ПФМ-1 са касетъчни боеприпаси и
се подреждат в няколко вида касети. В касетата
КСФ-1 мините са разпределени в клипсове по 18, като
тя общо съдържа 4 клипса или общо 72 мини.
Системата за миниране от хеликоптер Ми-8,
обозначена като ВСМ-1, съдържа 7424 мини, като те се
разпръсват за 40 сек. от подаден от пилота сигнал,
създавайки минно поле с дължина 2 км. Системата за
миниране с реактивна артилерия 9Н128К3 съдържа 20
контейнера 9Н223 с по 30 мини всеки, или общо 600 мини.
Използва се от комплекса “Ураган”.
Как работи взривателят
ВГМ-572? Мините се подреждат в клипса на касетите
плътно прилепени една към друга, като две по две
са съединени с метален детайл /пластинка/. След
като се отделят от клипса, пластинката изпада и
всяка мина започва да пада към земята
самостоятелно. В този момен взривателят започва
да преминава постепенно в бойно положение, като
този процес трае няколко минути. След като
премине в бойно положение, взривателят се
задейства от налягане течния експлозив със сила 5
кг. Възпламенява се междинния детонатор в
корпуса на взривателя и оттам - заряда на мината. С цел камуфлиране на мината в зависимост от различните климатични и атмосферни условия пластмасовият корпус се произвежда в 4 цвята - пясъчножълто, светлозелено, кафяво и бяло. Последният, усъвършенстван модел на
мината е обозначен като ПФМ-1С и се отличава от
базовия с наличието на самоликвидатор, който
може да се регулира за срок от 1 до 40 часа. ПФМ-1С се
отличават на външен вид с червено боядисан
метален пръстен в задния край на тялото на мината
/около взривателя/. Най-широка употреба на ПФМ-1 е приложена в Афганистан през 80-те години от страна на съветската армия. Понастоящем държавите от ОНД постепенно унищожават запасите си от ПФМ-1, тъй като срокът на съхранение на тези боеприпаси е отдавна изтекъл, а течният експлозив ВС-6Д има неприятното качество да разяжда тялото на взривателя и да е изключително токсичен.
Тактико-технически данни на мината: Обща маса – 80 г Маса на заряда /ВС-6Д/ - 40 г Височина на мината – 20 мм Дължина на мината – 119 мм Ширина на мината – 64 мм Усилие за задействане на мината – 5 кг Време за закъснение на временния предпазител – 1 – 10 мин Виктор Попов - Конструкторът на ПФМ-1, на конференция по разминиране в Будапеща. |