Противопехотната мина ПМН - най-разпространената в света. История, конструкция и производство - изследване на автора

ПМН - разрез

ПМН /PMN/- най-масовата мина по света

Историята

По времето на Втората световна война най-масовата противопехотна мина в Съветската армия е дървената ПМД-6. След победата над Германия през 1945г. и новото разделение на света на враждуващи лагери инженерните войски на СССР започват да изпитват нужда от нов образец противопехотна мина. Тя трябва да бъде по-съвършена от ПМД-6, но и толкова мощна. Така някъде между 1947 и 1950 г. се появява фугасната противопехотна мина ПМН /противопехотная мина нажимная/.

Мината е разработена от Инженерния научноизследователски институт в гр. Балашиха, недалеч от Москва. Серийното й производство в СССР се разгръща в Чапаевския експериментален завод за измерителни прибори /гр. Самара/ и Брянският химически завод. От началото на производството /краят на 40-те години/ до прекратяването му /началото на 90-те/ са произведени десетки милиони мини ПМН.

Много голяма част от тях са продадени или под различна форма подарени на приятелски на СССР правителства, партизански или терористични движения. ПМН се е използвала масово във следните страни: Афганистан, Камбоджа, Китай, Египет, ГДР, Ирак, Лаос, Либия, СССР, Никарагуа, Виетнам, Намибия, Мозамбик, Замбия, Ангола, Сомалия, ЮАР, Еритрея, Етиопия.

По броя на задграничните копия ПМН може да се сравни с автомат “Калашников”. Мината е произвеждана и в България /Завод “Дунарит” - Русе/ след предадена от СССР лицензна документация в средата на 60-те години. Българските мини ПМН се отличават от съветските само по капачката на ударния механизъм, която е с гладък край /при съветските е с релефен/. При някои български мини ПМН мястото на закрепване на гумената капачка към тялото не е покрито с черен лак. Към момента на подписването на Конвенцията за забрана на противопехотните мини българските складови наличности от ПМН бяха 59 411 броя.

Копие на ПМН произвежда и Китай. То се отличава от съветския оригинал само по черния цвят на бакелитовите детайли. Китайските ПМН бяха щедро подарявани на афганистанските муджахидини по време на съветската окупация през 1979 - 89 г.

Иракската ПМН е известна като Тип 58 и се отличава от съветския оригинал по зелената гумена капачка на натискателното устройство. Десетки хиляди от тези мини бяха заложени по отбранителната линия “Саддам” и кувейтските плажове по времето на войната в Залива. Много американски сапьори загинаха при опит да обезвредят ръчно ПМН, нещо, абсолютно забранено в съветските учебници и наставления по военноинженерно дело. Повечето от фаталните взривове на кувейтските плажове бяха причинени от опити за ръчно обезвреждане на ПМН чрез изваждането на мината и последващи опити да се отвинти запушалката на запала МД-9 и той да бъде отстранен.

Съществува и италианско копие на ПМН, но с по-малък диаметър.

Повечето от сапьорите, които се занимават с хуманитарно разминиране по света, добре познават ПМН. За тях тя е проста по устройство, чувствителна мина, опасна при работа и запазваща функционалното си състояние много години. Може би затова ПМН си спечели своеобразно прозвище - “черната вдовица”. Мината има и друга своеобразна особеност - докато при съвременните мини зарядът взривно вещество рядко надвишава 100 г, при ПМН е 200 г. След като мината се задейства, пострадалият често губи и двата си крака.

ПМН е една от най-сполучливите и прости конструкции мини, които намериха огромно разпространение в редица страни по света. И независимо от това, че към началото на 70-те години тя е морално остаряла, намира по-широко приложение от изключително сложния по устройство наследник ПМН-2.

Конструкцията

ПМН - устройство, части и механизми

Противопехотната мина ПМН се състои от тяло, заряд от взривно вещество /ВВ/, натискателно устройство, пусков механизъм, ударен механизъм и запал МД-9.

Тялото на мината 1 е пластмасово /стандартно от кафеникавочервен на цвят бакелит/, с цилиндрична форма, служи за поставяне на заряда от ВВ, както и на всички механизми и части на мината. Тялото има отвесен канал за разполагане в него на пусковия механизъм и хоризонтален канал за ударния механизъм и запала.

Натискателното устройство на мината се състои от бакелитов натискателен щит 2 и гумена капачка 3, като щитът е закрепен под капачката. Гумената капачка е поставена върху тялото на мината и е закрепена с тел или метална лента 4. За херметизиране на мината мястото на съединяване на натискателното устройство с тялото е покрито с черен лак.

Пусковият механизъм се монтира в отвесния канал на тялото и се състои от бакелитово стебло 5, пружина 6 и разрязан метален пръстен 7. Стеблото има отвор с боен издатък, който е предназначен за задържане ударника на механизма върху бойния запъвач. Отворът на стеблото е предназначен за движение на ударника при задействуване на механизма. От завъртане в канала стеблото се предпазва от наличния върху него надлъжен издатък, който влиза в жлеба върху вътрешната повърхност на отвесния канал. При сглобена мина стеблото винаги се свива с пружината нагоре към разрязания пръстен така, че орната тънка част на стеблото се опира в натискателния щит и го поддържа в горно положение.

ПМН иракско производство

Ударният механизъм на мината е сглобен в отделен възел и е завинтен в страничното гнездо на тялото. Ударният механизъм се състои от ударник 8 с жило и резец, бойна пружина 9, опорна втулка 10, предпазителна клечка с пръстен 11 и временен предпазител /оловна пластинка/ 12.

Резецът във вид на метална рамка 18 със закрепена в нея струна 19 е закрепен в задната част на ударника 8. В сглобен ударен механизъм ударникът със свита бойна пружина преминава през опорната втулка и се задържа в нея от предпазителната клечка. Металният елемент във вид на оловна пластинка се разполага в жлеба на втулката под струната на резеца.

На резбата на опорната втулка е завинтена капачката 16, с помощта на гумен уплътнител 17 тя затваря херметично отверстието на тялото, в което е завинтен ударният механизъм.

Зарядът на мината 13 представлява шашка с цилиндрична форма с тегло 200 г от пресован тротил и е закрепен в тялото на мината с лак.

ПМН китайско производтво

Запалът МД-9 се поставя в хоризонталния канал на тялото през отверстието, което след поставянето на запала се запушва със запушалката 15 с гумен уплътнител 17, който херметизира отверстието.

Запал МД-9

Запалът МД-9 се състои от пластмасова гилза 1 и тетрилова шашка 2, в гнездото на която е поставен върху лак капсул- детонатор с пробивно действие М-1. Тетриловата шашка 2 с тегло 6.5 г изпълнява ролята на междинен детонатор на мината. Учебните запали МД-9 са с боядисан в черно или зелено капсул-детонатор М-1.

След отстраняване на предпазителната клечка под действието на бойната пружина струната започва да прерязва оловната пластинка на временния предпазител. След като пластинката на временния предпазител се пререже, ударникът се опира с челото си в бойната издатина на стеблото и застава на бойния запъвач.

ПМН съветско производство

При натискане на капака заедно с него се спуска и стеблото и неговият боен издатък освобождава ударника, който под действието на бойната пружина преминава в отвора на стеблото и пробожда капсул-детонатора М-1. Това довежда до взривяване на запала и заряда от ВВ на мината.

ПМН българско производство

При поставянето на мината се отвинтва запушалка 15, в тялото на мината се поставя запалът МД-9 с капсул-детонатора напред, запушалка 15 се завинтва обратно плътно, изважда се предпазителната клечка 11 и мината се поставя в гнездо в земята така, че натискателното й устройство да се издига над повърхността на земята с 1-2 см.

Ненаписано в учебниците

ПМН може да бъде направена много по-чувствителна, т.е. при залагането й усилието за задействане на мината да бъде променено. Това се прави по следния начин: след поставянето на запала МД-9 в тялото гумената капачка и щитът се натискат с ръка до упор, след което запушалката на отвора се завинтва плътно. Вакуумът в мината придържа натискателният щит с около 5 мм по-ниско, при което усилието за задействане на мината е намалено.

ПМН - основни части и механизми