Начална страница

Новини

Авторът

Колекция Сапьор.BG

Търси се

Библиография

Контакт с автора

Както и другите видове мини, противопехотните са преди всичко отбранителен вид оръжие и позволяват при минимален разход на сили и средства да се решават задачи при задържането на атакуващата пехота на противника и използването на общовойсковите средства за воденето на боя.

Основни в инженерните заграждения по правило са противотанковите мини, но и противопехотните играят значителна роля в решението на задачите по отразяването на евентуалната агресия. При съвременните условия на водене на бой в граничната зона в началния период на войната между отбраняващите се съединения могат да останат незащитени участъци от местност, незаети от войски, които са широки от няколко десетки до няколко стотин километра. Отбраната при тези условия ще бъде едноешелонна и не може да противостои на проникването на диверсионни и разузнавателни групи на атакуващия противник.

В този случай инженерните заграждения често се оказват единственото средство за прикритие на незащитените и опасни направления, което позволява да се задържи движението на противника и да се създадат благоприятни условия за отбраняващата се страна. По някои данни, наличието на 15-20% противопехотни мини в състава на смесени минни полета позволява времето за задържане на атакуващия противник да се увеличи с 60-80% в сравнение с разполагането само на противотанково минно поле. При използването на противопехотни мини от осколъчен тип, които са разположени в два реда в минното поле, е напълно реално да бъде поразен до 60-70% от личният състав на живата сила на противника. За достигането на определени оперативни показатели по задържането на противника без използването на този вид оръжие ресурсите на авиацията и артилерията трябва да бъдат увеличени с 30-40%, което около 4-5 пъти увеличава разходите на отбранителната операция.

Една от важните задачи, решавани с помощта на противопехотни мини, е прикритието на обекти, които са разположени в дълбочина на отбраната /войски в районите на съсредоточаване, пунктове за управление, бази, складове, свързочни възли, мостове, тунели и др./ Нужда от осигуряване и прикритие имат и много промишлени обекти: АЕЦ и хидросъоръжения, химически комбинати и други. Отказът от използването на мини снижава нивото на устойчивост на функциониране на тези обекти с 30 - 40%.

Значението на противопехотните мини рязко се увеличава в локални и въоръжени конфликти, в които загубата на живата сила на противника от този вид оръжие е от 30 до 50%. По данни на Конгреса на САЩ, загубите на американски военнослужещи, причинени от мини във Виетнам са достигнали 1/3, в Сомалия -1/4 от броя на загиналите във бойни действия. От своя страна, отказът от използването на мини за прикритието на подходите към армейските складове, бази и местата на дислокация на войските увеличава неоправдано загубите на собствените войски. Този факт е потвърден от опита на водене на бойни действия в Афганистан, Югославия, Таджикистан и Чечня.

Например, САЩ в случай на пълна забрана на противопехотните мини ще се сблъскат със сложния проблем на разминирането и последващо прикритие с други средства на демилитаризираната зона на Корейския полуостров. Военните от Министерството на отбраната на САЩ смятат също така, че ако се откажат от използването на противопехотни мини, рязко ще намалее ефективността от бойната употреба на други 35 системи оръжие, разчетени да бъдат използвани съвместно с мините. Без сдържащото им действие ще намалее ефективността от използването най-вече на далекобойна артилерия и високоточни ракетни системи. При резултатите от моделиране на бойни действия в Азиатско-Тихоокеанския регион загубите в случай на отказ от противопехотните мини могат да се увеличат до 15% в жива сила и до 35% в техника, а в европейски условия - до 35 и 40% съответно.

От тази гледна точка, отчитайки само военните аспекти на използване на противопехотните мини, като не отчитаме психологическият фактор при използването им за защита на важни военни и граждански обекти от диверсионни и терористични групи, можем да направим извод за високата ефективност на този вид оръжие. Незабавният отказ от използването му би причинил значителен преразход на сили и средства при решаването на редица свързани с отбраната задачи, някои от които биха могли и въобще да не бъдат изпълнени в определеното от оперативната обстановка време.

Паралелно с това мнение трябва да се подчертае, че същото това високоефективно оръжие не издържа никаква критика от гледна точка на международното хуманитарно право. Основните недостатъци на противопехотните мини от страна на хуманитарните проблеми могат частично да бъдат отстранени или ограничени при съблюдаването на прости правила от воюващите страни. Те се свеждат до задължителното маркиране на минните полета и последващото им разминиране. За съжаление обаче, на практика тези норми се спазват далеч не винаги.

Редица експерти от различни страни са изучавали юридическата страна на използването на противопехотни мини в условията на въоръжени конфликти от 1940 г. Такова изследване бе извършено и от аналитиците на Международния Червен кръст, които разгледаха последствията от използването на противопехотни мини в 26 въоръжени конфликта. Изследването показа, че и най-масовото използване на този вид оръжие не играе определяща роля при постигането на стратегическите цели на която и да е от воюващите страни. Противопехотните мини са имали преди всичко стойност като тактическо средство при определени условия.

Отбелязано е и използването на мини в разрез с международно установените правила за употребата им. Това дава основание да се предположи, че в бъдеще едва ли този вид оръжие ще се прилага по цивилизован и строго контролиран начин.