По редица оценки на независими експерти и международни организации, за последните 20 години противопехотните мини са убили и осакатили милиони хора по света. Съгласно данните на ООН, броят на жертвите на противопехотните мини ежегодно е около 26 хил. души. Текущата статистика говори за 800 убити и 450 осакатени ежемесечно. Простата сметка сочи, че на всеки 20 минути някой някъде по света е убит или пострадал от противопехотна мина. Международният Червен кръст смята, че и дори тази статистика не отговаря на действителността и е занижена поне два пъти.

За щастие България не познава проблемите на Ангола, Камбоджа и Мозамбик, където приблизителното количество на заложените мини е 1 бр. на глава от населението. А общото количество на заложените мини, които очакват жертвите си по света, е 110 млн. в 64 страни.

Локалните и вътрешни въоръжени конфликти през последните 40 години спомогнаха много за този процес: от националноосвободителни до сепаратистки движения и обикновени терористи - всеки залага мини където му падне. За разлика от военните, които фиксират с купища карти и протоколи всяко минно поле, разните борци за свобода и армии от дрипльовци минират безразборно пътища, училища, църкви и ниви, превръщайки в ад живота на нищо неподозиращи невинни хора. Мината е специфично оръжие: тя не може да различи военния от цивилния и е способна да чака безмълвно жертвата си десетки години - съвременните технологии за производство на боеприпаси го позволяват. Съотношението военни/цивилни, пострадали от мини, е 7/93%.

Повечето от оживелите след срещата си с мината не могат да играят пълноценна роля в обществото и се превръщат в тежест за своите семейства. В някои страни десетките хиляди инвалиди и огромната по обем обработваема, но минирана площ сериозно влияят на националните икономики.

А иначе търсенето на мини е гарантирано: по приблизителни данни, готовите за употреба складови наличности се изчисляват на 100 млн. броя. Над 100 специализирани предприятия в 50 страни произвеждат противопехотни мини, като ежегодното количество на продадените в света е поне 10 млн. бр. Най-големите производители на мини - СССР, Китай, Индия, Пакистан, Италия и Сингапур предлагаха на пазара над 350 модела от тях. Цената на една мина се движи между 3 и 20 щатски долара. Широко цитирана е мисъл на един от командирите на “Червените кхмери” в Камбоджа - “Мината е най-добрия боец: Никога не спи, не се бои от нищо, никога няма да пропусне!”

Но нали се и разминира? Разбира се, но с темпо 100 хил. мини на година. Простата сметка сочи, че за окончателното “прочистване” на планетата от мини ще бъдат необходими 1100 години. И то ако не се смята ежегодния “прираст”, който е от 2 до 5 млн. броя.

Пък и самото разминиране не е толкова лесно. Тренираните сапьори, много от които рискуват /и често губят/ живота си в името на спокойствието на другите, претърсват огромни територии сантиметър по сантиметър, разчитайки основно на интуицията си. Рядко “производителността” на един професионалист е по-голяма от 50 квадратни метра на ден. Проблемът не опира чак толкова и до време - обезвреждането на една мина струва от 300 до 1000 щатски долара - при нейната смехотворна себестойност.

Изводът от всичко това е, че едно просто по устройство и евтино изделие като противопехотната мина е на път да се превърне в сериозно препиятствие за устойчивото развитие на планетата за стотици години напред.

България подписа Международната конвенция за забрана на противопехотните мини, след което я и ратифицира. Това е едно добро начало за нас.